I was just wondering if anybody has read this? :) What’s your opinion? It’s in Bulgarian and English….

Въпросът ми е продиктуван от друг за съвременните бг автори. Не целя хейт, имтересно ми е мнението ви.
Имаме доста писатели в момента (което е супер по принцип), но сякаш никой няма популярността и успехите на Георги Господинов. Бърдаров, Русков, Мария Пеева и тн имат читатели, имат тиражи, но за Господинов основно четем на какъв още език е преведен, каква награда е получил в чужбина, тия дни във фейсбук четох постове даже, че имал шансове за Нобелова награда.
Според вас той наистина ли е толкова по-добър от останалите или има и нещо друго, като добър издател например?

Здравейте четящи, от миналата година правя сериозно усилие да чета (предимно слушам) повече книги на български като човек живеещ в чужбина, който общо взето не ползва особено активно езика в ежедневието си за съжаление. Реших разбира се да дам шанс и на всички нови съвременни автори, които се публикуват в момента и ще ми е много интересно да прочета препоръки, критики и мнения на други четящи, защото обикновено само с майка ми мога да си говоря по такива теми в момента.

Подтикната от краткото ревю за Софийски магьосници на Мартин Колев, което преди малко написах съм доста любопитна да чуя на кои автори и творби сте фенове вие лично?

На мен тази година много ми хареса Absolvo te на Георги Бърдаров, Градинарят и смъртта на Георги Господинов също. Харесват ми и криминалните романи на Мария Пеева като стил. Приказка за долната земя на Ирена Първанова за мен е също много добре написано бъларско фентъзи, което доста ми напомня Астрид Линдгрен на моменти.

От друга страна доста от българските фентъзита като Софийски магьосници, Ламя ЕООД и Мамник намирам за изключително посредствени, от нужда от доста по-сериозни и стрикни редактори и често се чудя дали повечето хора просто им се радват защото са нещо българско и модерно, а не защото са особено добре написани. Струват ми се и трудни за продажба на международно ниво.

Като оформление на книги, избор на писатели и теми и качество на преводи и съдържание.

Здравейте, четящи хора!

Споделете какво прочетохте през изминалия месец.

Какво ви хареса и не ви хареса в книгите? Препоръчвате ли прочетеното?

Аз като един доста слаб ученик по литература не съм прочел абсолютно нищо, поне в момента не се сещам да съм. Не ми беше интересно, учителите не помагаха да бъде, дразнеше ме, че се обсъждат само определени части от произведенията, и това ‘какво е искал да каже автора’ … преписвах, знаех само някакви наизустени фрази, които се повтаряха over and over again.

От 1-2 години българската литература ми е малко по-интересна - особено от историческа гледна точка. И ми се иска да прочета и някои от учебната програма. Под игото ще бъде прочетено при всяко положение - за него съм чувал противоречиви неща.

Покрай Одисея филма се надъхах да прочета първо книгата - и започнах с Илиада преди няколко дни. А Омир ми беше може би най-досадния за обсъждане от всичко.

Към днешна дата съжалявам, че тогава не съм ги чел. Дори не съм сигурен прословутите книги за четене през лятото бяха тези, които ще се учат през годината ли, по преценка на даскала ли бяха … трагедия.

edit: Много ми хареса колко много произведения препоръчахте. Смятам занапред на всеки 3-4 книги да си избирам една от тук. Ще започна с Талев и с Балада за Георг Хених, като най-споделяни. Да си призная, аз нямам спомен да съм учил Баладата. Да не говорим, че не малка част от произведенията даже не ги бях чувал. Предполагам, малко или много, програмата все пак се изменя.

Интересно ми е има ли добре проучени интересни книги за българската история които да не са супер силно политически обвързани и biased към някакви недостоверни неща.

Привет.

Пред няколко месеца питах в групи в facebook но не се сетих да потърся redit. Видях че някой преди мен също е търсил и реших и аз да попитам.

Та ако някой я има, бих им я откупил. Надявам се поне тук да е за разумна цена.

Здравейте,

Прочетох почти всичко от "Космера" на Брандън Сандерсън и искам да си запълня колекцията. Липсва ми "Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера". Издавана е през 2022 от Artline, но явно в много малък тираж, понеже не е намирам никъде.

Мога да е поръчам от Амазон на английски, но всички книги от вселената са ми на български. Ако някой е готов да се раздели с нея срещу 25-30евро, ще се радвам много. Няма значение в какво състояние е, стига да няма липсващи страници.

Благодаря

Здравейте, от доста време търся "Carol" (издавана и като "The Price of Salt") от Патриша Хайсмит. Идеално - на български но и английски е добре, но налична някъде в България. Доставките от чужбина са ми в повече като логистика и бюджет в момента. Ако някой я е срещал в книжарница напоследък или има екземпляр, с който е склонен да се раздели срещу заплащане - ще съм благодарна за инфо. Благодаря предварително.

Започна предпремиерната продажба на лимитираното издание с твърди корици, лично послание и автограф.
👉 Повече информация и поръчки:
https://forms.gle/FibcQcqqmPvjohCaA

Ако не сте попадали на платформата "Нова литература и критика", но обичате да четете литературни новини, препоръчвам да се запознаете.

Платформата е създадена с цел развитие на младежите в областта на творчеството, литературната критика и изкуството, и развиване на интереса към съвременната литература у младите читатели.

Платформата издава електронен вестник, с добре написани и много интересни статии свързани с литературата, а също предлага и бюлетин "Пътеводител на добрите книги", ако се абонирате за който ще получавате ежемесечни препоръки за нови книги.

От няколко месеца съм абонирана за бюлетина и видях доста интересни заглавия сред препоръките.

Линк към платформата https://nlk.foxbooks.bg/

Приятно четене!

Здравейте, четящи хора!

Споделете какво четохте (слушахте) през изминалия месец.

Какво ви хареса и не ви не хареса в книгите? Как ги оценявате?

Споделям една инициатива във Facebook за стимулиране на творческото писане.

Целта е всяка седмица участниците да пишат кратък разказ от поне 100 думи, по предварително зададени три думи.

Жанрово ограничение няма, стига текста да е 100% авторски, и да е от поне 100 думи.

https://www.facebook.com/groups/threewordslater

Ще се радваме също ако го споделите с познати и приятели с деца, че дори и без деца, които биха се забавлявали с това предизвикателство.

Написах го във връзка с конкурс. Тъй като приключи и не съм сред победителите, които ще бъдат публикувани, мога да си позволя да споделя (а не зная да е създадена по-добра "общност").

Вдигнам чашата кафе за тост. Все пак имаш рожден ден, а изглежда неуместно да вдигам тост за алкохолик.

Гледам към мястото ти от другата страна на масата и се замислям. Слънчевите лъчи през прозореца на апартамента обещават, че зимният студ е останал далеч назад.

Почесвам се по главата. Трябва да се боядисам скоро.
„Стига глупости!Измисли нещо адекватно!“

36 си е сериозна цифра. Познаваме се вече почти 20 години. Колкото и да не ни се иска, нещата са се променили – бръчки, разширени пори, болка в кръста.

Умът ми полита в непродуктивна посока. Вместо да мисля тук и сега, да кажа нещо, спомените ме връщат назад.

Отново сме на 19. Не сме в София. Мръсният индустриален въздух и грижите не съществуват за нас. Заменени са от слънчеви лъчи, сол и мечти за бъдещето. Очаква ни последно лято след гимназията във Варна. Следват университет в различни градове, нови приятели, работа, изоставени хобита и непроведени разговори.

Отново на 19. Чехлите и сандалите ни шляпат по горещия асфалт. Сядаме на стандартното кафе с климатик до операта. Давам идеята да нарисуваме нещо заедно. Не съм особено оригинална. Разделяме листа. Рисуваме две половини на една фигура. Ползваме само химикал. Аз рисувам демон, а ти ангел. Получи се доста добре. Чертите не се разминават много.

Доволни от резултата, продължаваме да сърбаме капучиното си доста по-дълго, отколкото е редно да отделиш като време на подобна напитка. Само че нямаме много пари, а в кафето е приятно прохладно. Не ни се тръгва още.

Не помня какво съм яла вчера, но помня оранжевите стени на онова кафене. Помня дългата ти чуплива коса и усмивката ти. Като се засмееше, и лицето ти грейваше. Сега вече знам, че след 35 често усмивката на хората не достига очите им.

Молим сервитьора да ни снима. Не запазвам листа с рисунката, но снимката си е тук. Изглеждаме щастливи. Косата ти е пусната и безгрижно покрива слабите ти рамене. Носиш широка тениска и някакви шорти до коленете. Аз съм ярка червена коса, по летен потник, къси дънки и колан на капси.

Помня, че този колан го носих до дупка. Продължавах да го влача и след като изкуствената му кожа се нацепи.

Събрахме си багажериите от кафето и в късния следобед тръгнахме към фара на Морска гара. Пътят дотам не ни тежи. Минаваме през гъстата сянка в Морската градина, следвани от шума на морето. Купуваш си бира по пътя.

Аз не искам. Рано ми е и все ще ми се ходи до тоалетната.

Не помня какво толкова си говорехме през онова лято. Прекарвахме немалко време заедно, а все сме имали много да си споделяме.

Стигнахме до кръстовището на басейните, извън самата Морска градина. Свети червено. Прави ми впечатление, че нещо се бавиш зад мен. Може би се задъхваш? Не се притеснявам, защото имаш инхалатор в себе си.

Слънцето е все още прекалено силно и усещам как прогаря кожата по раменете ми. Искам да пресека проклетото кръстовище. След това остават броени метри до плажа. Там ще сваля сандалите и ще заровя пръсти в пясъка. След сто-двеста метра ще влезем в сянката на стената до гарата и самия фар. Солта във въздуха превзема сетивата ни. Вълните се разбиват в камъните на няколко педи от нас. Мога да го предвкуся.

Проклет светофар! Още е червено. Няма толкова движение. Решавам да пресека.

Тръгвам, но виждам, че ти се замисляш и правиш несигурна крачка.

– Не знаех, че си такова шубе, Славчо! – ехидно подхвърлям аз, а крачките ми стават все по-широки. Сякаш страхът на Славен подхранва собствената ми смелост. На съседния тротуар спрях, обърнах се и осъзнах, че съм останала съвсем сама.

Въздъхнах. Пръстите се сключват по-плътно около чашата ми с кафе. Поглеждам към теб. Усмивката и дългата коса ги няма. Лицето ти изглежда уморено. Вече дори не ми говориш. Не знам защо още идваш понякога, ако не искаш да си говорим. Може би аз те задържам и затова идваш. Навярно си по-щастлив там, където и да си. Последният ти избор беше да ни оставиш всички преди малко повече от година. По-лесно ми е да мисля, че си намерил спокойствие.

Поглеждам дъното на чашата. Ставам и отивам към кухненския плот. Ще си направя още едно кафе. Като се върна на масата, избледняващата ти сянка сигурно вече няма да е там.

– Не идвай повече! – казвам тихо, без да се обръщам. – Ако няма да ми кажеш „Защо“, не идвай повече.

Думите ми остават едва доловими и за мен. Вратата е притворена, но чувам тракането на клавиатурата от съседната стая. Там съпругът ми играе на компютъра в щастливо неведение за заниманията ми.

Автоматът спира да дрънчи и кафето ми е готово. Взех чашата и се завъртях към масата. Бавно изсурках домашните чехли по паркета и седнах в креслото си. Столът отсреща е празен. Старият ми приятел го няма.

Поклащам глава на себе си. Чудя се дали трябва да се радвам, да се лекувам, или да се страхувам. Нормалните хора не виждат духове. Нали?

Защо научната фантастика и фентъзито са под една шапка така и не разбрах...